The 3 leaders briefly running the Soviet Union and its foreign policy after Stalin’s death in March 1953  – Khrushchev, Bulganin and Mikoyan – arrive in Sofia in June 1955. The day before they had been in Belgrade, trying to heal the rift with Yugoslavia going back to 1948. In Belgrade Nikita Krushchev apologised for the excesses of Stalinism, while still blaming Stalin’s lieutenants for them, rather than the man himself.

At Belgrade airport the Soviet leader appeals to Yugoslavia to “re-join the communist family of  nations” and cites Lavrenti Beria rather than Stalin as the instigator of the Soviet-Yugoslav split. Tito makes no response and the assembled crowd does not applaud Krushchev.

No such thing in Sofia a few days later. Since May that year Bulgaria is a member of the Warsaw Pact.  Quickly losing  his authority “Bulgaria’s Stalin”, Valko Chervenkov uses the visit to demonstrate loyalty towards Moscow. He would stay in power for another year, till April 1956. His successor Todor Zhivkov had become the head of Bulgaria’s Communists the previous year, clearly waiting for his instructions from Moscow.

Тримата, които временно са начело на Съветския Съюз и външната му политика след смъртта на Сталин през март 1953 – Хрушчов, Булганин и Микоян – пристигат в София от Бeлград. Ден по-рано те се опитват да заличат конфликта с Югославия датиращ от 1948. В Белград през юни 1955 новият съветски водач Никита Хрушчов се извинява за «нарушенията на сталинизма», обвинявайки обкръжението на Сталин, а не самия него.

На Белградското летище Хрушчов призовава необвързана Югославия да се «присъедини отново към семейството на комунистическите народи» и заявява, че отговорен за конфликта между Съветския Съюз и Югославия е Лаврентий Берия, а не Сталин. Тито не отговаря, а насъбраната на летището публикa оставя словото на Хрушчов без аплодисменти.

Друга е обстановката в София няколо дена по-късно. От май България вече членува в Организацията на Варшавския договор. Бързо губещият авторитета си Вълко Червенков използва посещението, за да демонстрира лоялност към Москва. Ще се задържи на власт още близо година, до април 1956. От март 1954 Тодор Живков е вече Първи Секретар на ЦК на БКП и подтготвя пътя си към властта.

© MyCentury.tv

Share this post